Украинец разбра, че е загубил цялото си семейство от снимка в Туитър
Стопкадър БНТ
Трагедиите в Украйна нямат край.
Всеки ден жертвите на войната в Украйна стават от ден на ден. В един момент животът на цели фамилии се пречупва и угасва.
Един татко от Ирпин научи за гибелта на своята брачна половинка, две деца - момче и момиче, и две кученца, от фотография в Туитър след нападението на съветските сили на 6 март. Познал куфара и движимостите им. Сега самичък споделя историята им.
" Всички от моето семейство- двете ми деца, брачната половинка ми и двете ни кучета... отидоха на небето...така да се каже... ", споделя Серхий Перебинис, татко, изгубил фамилията си.
Почина бременната жена, ранена при обстрела на родилния дом в Мариупол
Серхий е от Ирпин. Комплексът, в който е апартаментът им, попада под съветски обстрел с миномети при започване на март. След нощ в мазето, брачната половинка му взема решение да бяга с децата си.
" По това време бях в Донецк, той е окупиран, както знаете. Бях заставен да отида, защото майка ми се разболя от коронавирус и лекарите споделиха, че възможностите й са 50 на 50 ", споделя Серхий.
Серхий, програмист и Татяна, счетоводителка. Влюбват се в дискотека. Имат две деца - Алиса на 9 година и Микита, на 18 година Обичат ските, току- що са се върнали от почивка в Грузия.
" На 5 март вечерта беше последният ни диалог... ", споделя мъжът.
Историята, която трогна света: Дете измина единствено над 1000 км, с цел да избяга от войната
Обсъждат проекта за евакуация, вземат решение Татяна да вземе колата и повече багаж. Семейството към този момент е преживявало сходен призрачен сън през 2014 година Решили сутринта да отидат на черква и по-късно да се включат в колона, която напуща Ирпин.
На идващия ден Серхий открива посредством местоположението в Google, че брачната половинка му се намира в болница в Киев. Звъни обезверено, само че никой не подвига. С децата няма връзка.
Вижда в Туитър фотосите на задграничните публицисти от ударите в Ирпин.
" Лежаха на земята, с покрити лица, само че аз познах децата си по облеклата, по движимостите им, по куфара и по чантата с нашите две кученца. Никой не ми повярва... Но аз бях 100% сигурен, че са те, видях облеклата и всичко...и чантичката за кучетата. И след 20 минути пуснаха видео с удара против нашия град, моето семейство и воят на моето куче. ", споделя за нещастието Серхий.
Той остава самичък. С една - единствена раница от всичко, което е имал.
Не знам по какъв начин да пребивавам отсега нататък. Нямам семейство, апартаментът ми е разрушен, не знам колите ми в какво положение са. Не мога да вляза в моя град, споделя Серхий.
Има сили единствено да приказва, в това намира смисъл.
Ще направя всичко, с цел да може светът да научи за това, ще апелирам за помощ организации, които проверяват военни закононарушения, тези материали, този случай да стигне до интернационалните институции, това е не просто гнет, това е същинско закононарушение против хората.
Това ще е задачата на Серхий. Неговото погубено семейство дружно с тъгата на прогонените хора от Ирпин, към този момент са неизменима част от историята на тази война.
Трагедиите в Украйна нямат край.
Всеки ден жертвите на войната в Украйна стават от ден на ден. В един момент животът на цели фамилии се пречупва и угасва.
Един татко от Ирпин научи за гибелта на своята брачна половинка, две деца - момче и момиче, и две кученца, от фотография в Туитър след нападението на съветските сили на 6 март. Познал куфара и движимостите им. Сега самичък споделя историята им.
" Всички от моето семейство- двете ми деца, брачната половинка ми и двете ни кучета... отидоха на небето...така да се каже... ", споделя Серхий Перебинис, татко, изгубил фамилията си.
Почина бременната жена, ранена при обстрела на родилния дом в Мариупол
Серхий е от Ирпин. Комплексът, в който е апартаментът им, попада под съветски обстрел с миномети при започване на март. След нощ в мазето, брачната половинка му взема решение да бяга с децата си.
" По това време бях в Донецк, той е окупиран, както знаете. Бях заставен да отида, защото майка ми се разболя от коронавирус и лекарите споделиха, че възможностите й са 50 на 50 ", споделя Серхий.
Серхий, програмист и Татяна, счетоводителка. Влюбват се в дискотека. Имат две деца - Алиса на 9 година и Микита, на 18 година Обичат ските, току- що са се върнали от почивка в Грузия.
" На 5 март вечерта беше последният ни диалог... ", споделя мъжът.
Историята, която трогна света: Дете измина единствено над 1000 км, с цел да избяга от войната
Обсъждат проекта за евакуация, вземат решение Татяна да вземе колата и повече багаж. Семейството към този момент е преживявало сходен призрачен сън през 2014 година Решили сутринта да отидат на черква и по-късно да се включат в колона, която напуща Ирпин.
На идващия ден Серхий открива посредством местоположението в Google, че брачната половинка му се намира в болница в Киев. Звъни обезверено, само че никой не подвига. С децата няма връзка.
Вижда в Туитър фотосите на задграничните публицисти от ударите в Ирпин.
" Лежаха на земята, с покрити лица, само че аз познах децата си по облеклата, по движимостите им, по куфара и по чантата с нашите две кученца. Никой не ми повярва... Но аз бях 100% сигурен, че са те, видях облеклата и всичко...и чантичката за кучетата. И след 20 минути пуснаха видео с удара против нашия град, моето семейство и воят на моето куче. ", споделя за нещастието Серхий.
Той остава самичък. С една - единствена раница от всичко, което е имал.
Не знам по какъв начин да пребивавам отсега нататък. Нямам семейство, апартаментът ми е разрушен, не знам колите ми в какво положение са. Не мога да вляза в моя град, споделя Серхий.
Има сили единствено да приказва, в това намира смисъл.
Ще направя всичко, с цел да може светът да научи за това, ще апелирам за помощ организации, които проверяват военни закононарушения, тези материали, този случай да стигне до интернационалните институции, това е не просто гнет, това е същинско закононарушение против хората.
Това ще е задачата на Серхий. Неговото погубено семейство дружно с тъгата на прогонените хора от Ирпин, към този момент са неизменима част от историята на тази война.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ